Душевни сезони

Дом (България)

И планините, и реките ти аз обичам.
И полята с жито, и уханието на роза ме привличат.
И шарките, и багрите, вплетени в дрехите на младата девойка.
И традициите, и песните на птичка песнопойка.
И историята, и царете.
И гледките по върховете.
И малките къщурки сгушени
далеч от архитектурата на европейци префърцунени.
И по улиците детската ти глъч.
И спокойствието, и от слънцето галещия лъч.
И мириса на топла гозба.
И творчеството ти, достойно за най-великата изложба.
И багрите по красивия ти небосвод.
Великите подвизи на тоз велик народ.
И мириса на дом, на твое,
на майка, татко, на родина....
Това наричам аз мое.
Целувка майчина като коприна.
Обичам звуците ти нощем,
когато губя се в твоите поля
и щурците тихо ми нашепват всяка вечер: "Ела си ти, ела..."
Обичам нежните ти песни мелодични,
за чуждите народи непознати и не толкова екзотични.
Обичам топлото ти лято и лютата ти зима.
Обичам там да съм, защото там ме има.
Всичко ти обичам, и теб самата.
И дом, и сила, които не може да намериш в друга страна непозната.