Душата на злото

Портланд, щата Орегон, в наши дни. Жюлиет, студентка по психология, е отвлечена от сериен убиец, който има лошия навик да отрязва ръцете на жертвите си - жени, до лактите и да оставя на челата им тайнствен кабалистичен знак. В мига, в който се кани да прати на онзи свят чаровната Жюлиет, той е застигнат от куршума на инспектор Джошуа Бролин от Портландската полиция. След този случай Жюлиет и Бролин остават във връзка... Отношенията им още повече се „стоплят", когато една година по-късно е открит нов труп с абсолютно същите ритуални осакатявания. Двойката разследващи рискуват живота си, нещо повече - душите си - в тази зловеща история със свръхестествен привкус. На фона на аутопсии, описания на препарирани крайници, доклади на съдебни патолози и психиатри ставаме свидетели на морбидни интриги на границата с окултното до още по-смразяващата и наистина изненадваща развръзка. Авторът добре е усвоил уроците на Томас Харис и Майкъл Конъли. Резултатът е впечатляващ - кратки глави, неотслабващо напрежение, неочаквани обрати, сцени на ужас, които ще ви гарантират безсънни нощи с очарователния тандем на Максим Чатам.
Максим Чатам, трийсетгодишен парижки книжар, зарязва книжарския занаят и се отдава професионално на писането на трилъри след феноменалния успех на трилогията, посветена на тъмните сили, с главен герой Джошуа Бролин. "Душата на злото" е първият роман от трилогията (другите два са "Tenebris" и "Омагьосване"). За да осъществи замисъла си, авторът „със злокобно въображение“ учи криминология и благодарение на това постига забележителна степен на достоверност.
Романът е удостоен с наградата "Sang d'encre" (Мастилена кръв) за най-добър криминален роман през 2002 г. >br>"Действителността надминава всяко въображение. Тази максима стана очевидна за мен през двугодишните ми проучвания за написването на романа. Основното, което разбрах през тези две години, е, че моите родители, а и всички родители на света са лъгали децата си - чудовищата съществуват. Опитах се да напиша този роман, без да правя апология на ужаса, като се придържах максимално към действителността.
И това беше най-страшното."
Максим Чатам