Друмища до вкъщи

Един слънчев лъч в изповед за изгубените друмища и надежда за завръщане към себе си, където са все още живи корените на заръката на предците ни: „Върнете се у дома. Ако вие не можете, децата ви да се върнат, ако они не могат, техните да се върнат оттамо, де сме тръгнале...“ „И разправяйте отде ни е коленото... щото тоя, де не знае отде са му корените, е като лист на ветър – че го дуне и че го отнесе тамо, де не му е местото“.

В изповед с болка, вяра и надежда, впрегнати в каруцата на една душа, която носи истината българска, като ген, непоколебимо и неотклонно, към корените на дървото, чиято смърт започва от върха. Ще се покаже този слънчев лъч зад баира на тази история, ще ни погали, стопли, събуди и поведе, и преведе през прекрасна цветна поляна, ще погали нея и нацъфтелите цветя. Ще ни преведе през баири, скали и камъни, над буки с полепнали по листата капчици живителна водица. Като „крадец на спомени“ ще се промъкне в онова забравено и от Бога село, за което можеш да си купиш билет „за влак без спирка“.

Явор Спасов, актьор

Пътят е символ на израстването на човека, на любопитството му към света, което го води към непознатото и новото в него. За да постигне човешката си същност, човекът трябва да излезе на пътя и да поеме към света, към другите, към мечтите. Пътят е различен от уюта, ласката и сигурността, които домът дава. Той е предизвикателството на един непознат и често враждебен свят. Той примамва с ценности, някои от които се оказват временни или фалшиви. Познаването, противопоставянето и изстрадването на истините, които крие в себе си, водят не само до опознаване на света, но и към вглеждане в себе си. Мъдростта е рожба на страданието. А страданието отваря очите за невидимото от зрящите, но духовно слепи люде. И така идва моментът на прозрението, преоткриването на света и поемането по пътя към дома... Идея библейска, но и повтаряща се за всеки един от нас, защото сме хора.

Галина Стайкова, филолог