Добромир Тонев: Събрано

Стихотворения, фрагменти, шаржове
"Поетът е крехък – той съществува точно в момента, когато поема въздух, за да духне няколко свещички върху тортата."
Добромир Тонев бе точно такъв – кратък, като поемане на дъх. И се задуши от отровния въздух, който издъхваме.
"Поетът е като щъркел – обитава блата и мочурища, но за гнездо си търси църква."
Добромир Тонев обитаваше блатото на тукашния живот, но поезията за него бе верую, религия, храм. Живееше като разпнат на кръста на собствената си ранимост, като оголен нерв, като отворена рана, беззащитен пред един свят, който множеството не обитава поетически. Не случайно някои от обсесивните му метафори са образи на ранимостта и уязвимостта, на голотата и оголеността. Неговата "Теза", може би най-популярното му и емблематично стихотворение, гласи:
"След тебе злото диша като хрътка.
(Доброто е обществено понятие.)
Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие. "
Светлозар ИГОВ