До утре

Винченцо Ламана е син на Италианския юг, фотограф и пътешественик, който използва социалните мрежи не както повечето хора – да се хвали, а за да „разкрива скритата действителност“. И не е първият италианец от област Пулия, останал влюбен в Пловдив и България. Ламана идва в тази част на Европа, за да потвърди за себе си, че реалността е почти противоположна на онова, което шаблонно предлагат западните медии.

Среща беднотия, стари социалистически блокове, болка, корупция и насилие над деца. Но среща и щедрост, отдаденост, съпричастност към по-слабия, красиви хора с красиви души.

Две неща бих споделил за книгата: честност и сърце. Това никой не може да отнеме на автора. И да, той прави едно пътуване в географския смисъл на думата, но прави и нещо много по-важно – пътуване към собственото си аз: „Бях доволен от себе си: за пръв път в живота си правех нещо за другите и погледа на онези деца, които ни гледаха от прозорците, никога нямаше да забравя.“

В лицето на Винченцо Ламана България спечели приятел с чисто сърце.

Сава Славчев