Диагноза или присъда

В тази потресаваща изповед една майка ни разкрива бруталния абсурд на българското здравеопазване - такъв, какъвто го е преживяла през 2017 - 2018 г., когато синът ѝ се разболява и умира от левкемия. Абсурд на институционално ниво - в организацията, или по-скоро липсата ѝ, в болничните заведения. Абсурд и на личностно ниво - в отношението на част от лекарите и медицинския персонал към пациента и близките му. Ще ми се да вярвам, че за изминалите години оттогава ситуацията се е променила към по-добро, но със сигурност има още много какво да се желае, за да не бъде диагнозата "рак на практика присъда за толкова хора.

Христо Пацов, издателство Потайниче

Диагноза или присъда е левкемията? Посвещавам този разказ на сина си Борислав Костов, който завинаги остана на 21 години! Преплетох диагнозата и лечението на Борислав в Хематологията в София през призмата на въображението си. Като майка, как да приема смъртта на детето си? Как да продължа да живея? В стремежа си да осмисля загубата му, намесих Бог и един измислен "по-добър" свят. Какво бихме направили, ако разберем, че сме изправени пред открехнатата врата на Отвъдното? Ще се пазарим със Създателя да отложи датата и часа на нашата смърт? Ще се примирим, че краят на живота ни е неизбежен и наближава? Ще помогнем ли на някого с каквото можем? Всеки сам избира как да живее, но Друг избира кога да умрем...

Цветелина Костова