Диагностика и лечение на остри мозъчни инсулти

Мозъчносъдовите заболявания са глобален медицински и социален проблем поради високата болестност, смъртност и инвалидност, които причиняват. По данни на Световната здравна организация годишно от мозъчен инсулт заболяват 15 млн. души по света, от които 5 млн. умират и 5 млн. остават трайно инвалидизирани. Острият инсулт представлява интердисциплинарен проблем, ангажиращ различни медицински специалисти (невролози, ангиолози, съдови хирурзи, едноваскуларни терапевти, кардиолози, рентгенолози, общопрактикуващи лекари, неврорехабилитатори и др.).

Настоящото ръководство представя видовете диференцирано и недиференцирано лечение при пациенти с остър инсулт в зависимост от вида, тежестта и наличните показания за съответния тип лечение. Практическото ръководство представя типа поведение, което е предпоставка за ранна диагноза и избор на правилен терапевтичен подход. Прилагането му от различни специалисти – невролози, неврохирурзи, съдови хирурзи, неврорентгенолози, допринася за оказване на високо качество на диагностични и лечебни здравни услуги, които са съобразени с нивото на компетентност на здравното заведение и индивидуалната характеристика на конкретната съдова патология.

Ръководството включва препоръки, обобщени в консенсуси, базиращи се на резултати от мултицентрови рандомизирани клинични проучвания или метаанализи (ниво на доказателства А), едноцентрови или нерандомизирани проучвания (ниво на доказателства В) и експертни препоръки или терапевтични стандарти (ниво на доказателства С). Терапевтичните и процедурни препоръки са градирани като задължителни (клас I), препоръчителни (клас II) и без ефект (клас III).

От съществено значение за повишаването на качеството на обслужване на пациентите с инсулт е разработването на диагностично-лечебни алгоритми (протоколи), които дават ценна информация за всички ключови ресурси, необходими за планирането на болничната дейност на различни нива, като същевременно съдейства за сближаването на реалните с теоретичните процеси при отчитане на качеството на болнична дейност.

Ръководството съдържа седем раздела. Те включват информация за видовете инсулти, принципите за поставяне на диагноза и поведение в зависимост от типа и тежестта на инсулта, принципите за провеждане на рехабилитация и вторична профилактика и представя изработени собствени алгоритми въз основа на съществуващите международни и национални стандарти.