Деултум посреща Свирепия - предстоящо

Римска Галия, лятото на 177 година след Христа. В амфитеатъра на Лугдунум (днешен Лион) едно осемгодишно момче се е свило до портата към арената и слуша ръмженето на хищниците, примесено с предсмъртните стенания на осъдените християни. Скоро и неговата майка ще бъде разкъсана от мечка, а то няма да забрави това и години по-късно ще търси справедливост.

Така започва новият исторически трилър на Ирина Вагалинска „Деултум посреща Свирепия“, втора книга от поредицата „Провокирано от археологията“ (ИК „Ноус“). След успеха на първата – „Мистерии в Хераклея Синтика“, този път авторката отвежда читателя в Деултум (най-стария римски град на територията на днешна България), където през март 202 г., по време на посещение на император Септимий Север, се развива основното действие в романа.

Severus може да се преведе като Жестокия или Свирепия – и има защо; по онова време венценосецът и семейството му се завръщат след дълъг престой в Египет и Сирия, преминавайки през Тракия на път за Рим.

През същата 202 г. императорът издава едикт, насочен срещу разпространението на юдаизма и най-опасната му „секта“ – християнството. Как ли биха го приели последователите на Иисус в града, където е открито най-древното археологическо свидетелство за присъствието на християни по нашите земи?

Въпросното свидетелство под формата на навита на руло сребърна пластина с издраскан кръст като първа буква от името на Христос е сред реалните артефакти, вплетени в сюжета. Някои от другите са златна обица с фалшиви перли, елемент от щит на Минерва с релефна Гигантомахия, амулет с изображение на почитания от гностиците Абрасакс, парче от каменен афиш за таврокатапсия (борба с бикове) и още интересни надписи от края на II – началото на III в. сл. Хр.

В античен Деултум наистина е имало амфитеатър, място за провеждане на ловни и гладиаторски игри, съответно и за развитие на една от основните сюжетните линии. Но не всички сблъсъци стават там, на арената – част от битките в романа са подмолни, макар и не по-малко жестоки. Защото от изворите за епохата изплуват сведения за дълбок конфликт между преторианския префект Гай Фулвий Плавциан и втората императорска съпруга – августа Юлия Домна. Той я обвинява в разврат, а тя него – в заговор за завземане на властта.

Кой е надделял и как? През април 202 г. наследникът на престола Каракала се жени за дъщерята на преторианския префект – Плавцила, но през 205-а нейният баща все пак е обвинен и екзекутиран. Шест години по-късно Юлия Домна преживява ужаса да види как по-малкият ѝ син Гета пада убит в краката ѝ по заповед на по-големия – Каракала.

„Деултум посреща Свирепия“ не стига до тази развръзка, но подсказва какво може да е довело до нея. Отношенията между членовете на императорското семейство са реалистично предадени и не по-малко завладяващи от битките на арената. А сред героите на романа има не само хора от властта, гладиатори и преторианци; читателят ще се срещне с още интересни персонажи, между които фалшификатор на зарове, шпионин под прикритието на войскови снабдител и красива либертина с ревнив господар.

След финала на романа и тази книга прокарва паралели между трилъра и изследванията в „Истина или измислица“ – документално четиво с цветни илюстрации на археологически находки от Деултум.