Даровете на Алкипа

„Даровете на Алкипа" (1956) са още едно свое философско завещание, с което великата Юрсенар иска умиротвори духа си; да уталожи чувството за житейска преходност с прозрението за нетленността на красотата. Стиховете са писани основно през 30-те години на 20 в., но има и такива от 20-те и някои от 50-те. Дори и такива, които са писани по-късно и са добавени към второто издание от 1984 г. Но като цяло са се появили преди авторката да създаде прозаичните си шедьоври „Мемоарите на Адриан" и „Творение в черно" („Парадокс", 1994).

Книгата не е замисляна и създавана като единно поетично произведение, а е събирана и оформяна през поне три десетилетия от живота на Юрсенар. Тя очевидно отразява дефицити, които не са намерили прозаичния си изказ.

Любопитен и необходим акцент към останалото й творчество. Най-малкото защото потвърждават интересите й, посветени на проблемите на хуманизма и традицията, на отношението между мит и литература и взаимопроникването между културата и живота.