Човекът актьор в театъра на Йежи Гротовски

Основна фигура в театъра на Гротовски (в периода 19) е актьорът, който въплъщава идеята за себенамирането на личността. Гротовски преосмисля понятието „актьор“ и го дефинира в неделимата и свещена връзка със зрителя. Играта между тях на сливане и дистанциране, дифузията на пространствата, това вътрешното и това външното, довеждат до пълното преосмисляне на театралното действо.
Композицията е разположена в пет глави, тя ни води крачка по крачка от понятието „лаборатория“ и театралните предшественици на Гротовски в първите десетилетия на ХХ век (Юл.Остерва, К. С. Станиславски), през диалогичните конструкти на „драмата и участниците в нея“ (в диалог с М. Бубер, Отец ЮзефТишнер и Ф. Ебнер във втора глава) към институционалния феномен и работата на „лабораторията“. Ходът на така отмерената композиция достига до изпълнените със заряд анализи на осемте постановки в пета глава. Тази глава представя и анализира в детайли конкретните режисьорските и постановъчни решения на Гротовски, връзката му с актьорите и връзката на актьорите с публиката. „Сцената – настоява Гротовски – трябва да бъде място за истината“.

През 2006 г. д-р Петя Йосифова придобива квалификационната степен „Магистър по изкуства и съвременност“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски” През 2007 г. завършва Европейска танцова академия danceWEB Виена, „Специалист по съвременен танц”. През 2015 г. защитава докторат в Софийски Университет „Св. Климент Охридски“ на тема „Драмата и драматизацията в театъра на Йежи Гротовски”. Работи като хореограф и заместник-директор на Театър-Лаборатория „Алма Алтер”. Носител е на множество Международни награди и отличия за постижения и иновации в театъра