Царица Елеонора Българска - ново издание - предстоящо

Ново издание на един от най-значимите романи от Неда Антонова

Новият роман на Неда Антонова е документален. Но е роман. Мотото, което е избрала авторката, са думите на Нейно Императорско Височество Мария Павловна Романова, която казва „Фердинанд се жени за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България“.

Любовта на българския народ към заслужилата царица е безкрайна. За нея народният поет Иван Вазов пише: „Жена венценосна, сестра милосърдна, сестра на героите из боя жестоки, Царице, ти любов си победна, душа изтъкана от чувства високи.“

И се появиха Князът и Княгинята, хванати под ръка: той висок и пълен, облечен в генералска униформа с всички отличия, бавен, леко накуцващ – страдалец! – полуобърнат към Нейно Височество с доволния поглед на човек, яхнал расов кон… И тя – с дълга шия и благороден овал, висока и стройна, обгърната от бяла лионска коприна с толкова проста и изискана кройка, че правеше фигурата й да изглежда изящна и безспорна като формула или афоризъм. Всяко прибавяне към този величествен силует би накърнил кристалната му и смайваща цялост. Княгиня Елеонора не беше нито млада, нито особено красива. Но бе толкова естествена в своята царственост, че изглеждаше непостижима за всяко друго чувство, освен възхищение...

Царица Елеонора е единствената жена носителка на Военния орден „За храброст“ (IV степен). За това в историята ни остава като Царицата - воин. А световната преса я определя като „Коронованият ангел на България”.


Откъс

ХРОНИКА

Преди минути е настъпила съдбоносната за България 1908 година.

„С Вас, чрез Вас и винаги след Вас!“ – вдига тост за княз Фердинанд водачът на демократите Александър Малинов.

Всички присъстващи на новогодишния бал в Голямата зала на Двореца ръкопляскат.

Негово Царско Височество е очарован.

По-късно – в „Съвети към сина“ Князът – вече абдикирал цар – ще нарече речта на Малинов лигава, а пожеланията му – сганареловски* глупости. На 16 януари 1908 година обаче монархът възлага на същия този Сганарел да състави и оглави поредното българско правителство.

Само ден по-късно европейската преса обявява годежа на княз Фердинанд I Български с Нейно Височество принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц от малкото немско княжество Ройс, едно от онези някогашни градове-графства, които европейската дипломация нарича „второразредни величини“.

Вестта отеква и в България.

В последните дни на февруари в Кобург и Гера е отпразнувана сватбата.

Българските вестници, неизвестно защо, описват новата княгиня като доскорошна вдовица, без дори да намекват за името и националността на покойния ѝ уж съпруг.

Фердинанд e на четиресет и седем години, Елеонора – на четиресет и осем. На личния ѝ герб е изписан девизът ѝ – „Вярност и постоянство“.
Най-малко от всички за чужденката знаят княжеските сираци.

Информацията около бракосъчетанията и личността на втората княгиня от Третото българско царство е оскъдна.
Столичното обществото тъне в сдържано очакване.

В селска България обаче събитието се разказва и украсява като романтична приказка.

И никой, дори самата принцеса Елеонора, не предполага, че за девет години царуване тя ще се превърне от мащеха на княжеските деца в Майка на отечеството.

С какво ни възмездява съдбата, когато ни е лишила от любов?

*Сганарел - герой на Жан-Батист Молиер от комедията „Брак по принуда“. – Б. р.