Боровите острови

 

Гилберт Силвестер е немски университетски преподавател. Понеже подозира, че жена му му изневерява, той се качва на първия самолет за Токио, за да избяга от нея. Още на летището попада на пътеписа на класическия поет Башо, а в станцията на метрото се сблъсква с отчаян студент, решил да се хвърли под влака, понеже е пропаднал на кандидатстудентските изпити. Гилберт го спасява, но открива, че в раницата си студентът носи странно четиво: подробен пътеводител-наръчник на японските самоубийци. Така двамата решават да предприемат пътешествие из местата, описани от стария японски поет, но и препоръчвани в пътеводителя като най-подходящи човек да свърши със себе си. Те странстват из мрачни гори с разпръснати по земята човешки кости, катерят се по кратери на вулкани и непристъпни скали с неповторима красота. Гилберт се запознава с една друга Япония и с едни други японци. При пътешествието изпъква огромната разлика в манталитетите на европееца и на японеца, между светлината и мрака, между фройдисткия свръхчовек и тъмните богове на шинтоизма. И отново изниква вечният въпрос: дали животът в крайна сметка не е само един сън?

 

Романът на Марион Пошман се чете на един дъх, обратите в него следват един след друг, а краят е едновременно очакван и изненадващ: ще има ли японско самоубийство? Но контекстът му е дълбок и неслучайно през 2019 г. е номиниран за престижната награда „Ман Букър“.