Страница 65 - Новини и събития

Чудите се какво да подарите за Коледа за любимите си хора? Можете да спрете.

Най-дебилно смешният подарък за Коледа тази година е албумът със снимки "Awkward Family Pet Photos" ("Неловки семейни снимки с домашни любимци").

Ето една малка част от шантавите неща, които можете да видите в него:

Идеята на албума, както вероятно се досещате, е да събере на една място най-смешните и странни снимки на хора с техните домашни любимци.

Получава се удивително добре. Всички снимки са плод на случайността или на нечий артистичен "гений", което ги прави още по-смешни.

Та, ако искате да разсмеете някого - не се колебайте. Албумът или само снимките от него, които могат да бъдат намерени и на официалния сайт на Awkward Family Photos, са правилният избор.

Мислехме си, че сме виждали всичко докато не попаднахме на информация за преиздаването на американската детска книжка "It's Just a Plant".

В нея се разказва историята на малко момиченце, което влиза в спалнята на родителите си една нощ и ги хваща да пушат марихуана.

От тук нататък очакваното продължение е - момиченцето осъзнава, че родителите му не трябва да пушат марихуана, докато то си е вкъщи и отговарят за него, както и че леките наркотици не са за деца.

Това, което се случва в книжката обаче е следното: момиченцето и майка му прекарват един цял ден срещайки се с хора, които отглеждат, употребяват и се борят против марихуаната.

Първите два вида са готини и свободолюбиви - вегетарианци са и изповядват идеалите на шейсетте. Последните защитават един грешен закон, но както казва майката на момиченцето "За щастие ние живеем в страна, където хората могат да се борят против лошите закони.".

Амин.

Дали посланието е грешно е много спорен въпрос. Ние мислим, че всеки зрял човек има право да

Наскоро открит ръкопис на Шарлот Бронте ще бъде продаден на търг на 12 декември. Очаква се цената му да стигне 450 хиляди долара.

Ръкописът представлява съвсем миниатюрна книжка - 3,5 см на 6,1 см.

Създаден е от Шарлот Бронте, когато бъдещата велика писателка е била едва на 14 години. На 19 страници са събрани повече от 4000 думи, които разказват зловеща история за отмъщение и лудост, която може би е послужила като основа за известният момент от „Джейн Еър”, когато жената на господин Рочестър, Бърта запалва завесите в спалнята на съпруга си.

Фантастика във всичките й форми се смята традиционно за мъжка територия. Въпреки че много от класическите творби в жанра са писани от жени, количеството им далеч отстъпва на това на „мъжката фантастика”.

 През последните няколко години обаче броят на жените, пишещи фантастика се е увеличил рязко, показват статистиките на западни издатели.

Същото положение се забелязва и при персонажите в жанра – доскоро главните роли бяха заемани основно от герои мъже, а жените бяха второстепенни персонажи – сега това се променя.

Британски издатели на научна фантастика отбелязват, че ръкописите, които получават от мъже все още са повече, но за сметка на това ръкописите, писани от жени са с далеч по-високо качество. Това вероятно, предполагат те, се дължи на факта, че жените са по-самокритични и изпращат текстовете си, едва след като са ги изпипали и изгладили до съвършенство.

Днес Google отбелязва 60 години от публикуването на първата книга книга на полския писател Станислав Лем - "Астронавти", с впечатляващо интерактивно лого.

Художественото оформление на логото е вдъхновено от илюстрациите на Даниел Мроз към сборника "Кибериада" на Лем.

Впечатляващото е, че за да отбележи и припомни приносът на Лем в научната фантастика Google предлага на потребителя да "изиграе" логото и да достигне до края му, помагайки на робот, който леко напомня на самия Станислав Лем, да реши три пъзела и да събере нужните части, за да довърши друг робот.

Идеята и изпълнението са напълно в духа на "Кибериада", в която главни действащи лица са двама роботи-конструктори.

В световен мащаб Станислав Лем е известен най-вече с романа "Соларис". Преплитането на психологичски и философски елементи и оригиналните светове, които създа, правят творбите му уникални.

Известни са четирите книги, които ще се борят за тазгодишната  награда Costa за детска книга.

Това са:

"Flip" на Мартин Бедфор

"Small Change for Stuart" на Лиса Еванс

"The Unforgotten Coat" на Франк Котрел Бойс

"Blood Red Road" на Мойра Йънг

Победителят ще бъде обявен на 04.01.2012 г.

Д-р Еске Волрад, германски теолог и член на Германската федерална асоциация на жените евангелисти, обяви че книгата „Пипи Дългото чорапче” на Астрид Линдгрен съдържа расистки послания.

Вие вероятно си мислите, че това са пълни глупости, но д-р Волрад се аргументира, че „колониалните расистки стереотипи” си личат особено ясно по време на първата среща между Пипи, Томи, Аника и чернокожите деца на остров Корекоредут. В случай, че не си спомняте въпросния момент, ето цитат от книгата:

„Междувременно малките черни корекоредутчета се приближиха до трона на Пипи. По някаква необяснима причина бяха си втълпили, че бялата кожа е много по-красива от черната и затова колкото по-близо идваха до Пипи, Томи и Аника, толкова по-голямо ставаше тяхното почитание. Пък освен това Пипи беше и принцеса. Когато стигнаха до нея, всички се хвърлиха на колене и сведоха чела към земята.”

Явен расизъм. Даже явен колониален расизъм, който е хиляда пъти по-лош от обикновения некололиален расизъм.

Това би си казал

Издадена по повод 70-годишнината на преводача Венцеслав Константинов, книгата съдържа литературни етюди за емблематични произведения от немската, австрийската и швейцарската литература. Доктор Фауст, дон Жуан и Вилхелм Тел, творчеството на Ремарк и Брехт, на Канети и Стефан Цвайг, немският хумор, особеностите на австрийската литература, феминизма, тероризма и какво ли още не, събрани в не толкова голям обем, но с голямо майсторство.

Есетата са поднесени деликатно и изкусно, с дълбочина, но без да натежават, и са изключително четивни, без в никакъв случай да бъдат повърхностни или лековати.

Немскоезичната литература, позната и непозната, задаваща традиции или оставаща встрани от модата – е разгледана с любов, тънко чувство за хумор и усет към интересното. Изключително ценна книга за всяка библиотека, „Флейтата на съня” е способна да заинтригува незапознатите с материята и да достави естетско удоволствие на познавачите.

Умира ли хартиената книга? Има ли място за нея в света на все по-съвършените и удобни мобилни устройства за четене?

Възможно ли е да съществува в симбиоза с електронната си сестра или е обречена да потъне в забвение и в един момент кротко да легне на рафта в някой музей, където децата на бъдещата дигитална ера ще я гледат със същото любопитство, с което ние разглеждаме пещерните рисунки, останали ни в наследство от някой космат неандерталец?

Ако зададете въпроса в кой да е интернет форум е твърде възможно виковете "Разпни го!"  да заглушат убедително "Осанна".

Да, хартията като платформа има недостатъци - обемна е, не е екологична, скъпа е, изисква повече работа и опитни специалисти, за да бъде превърната в книга.

Има обаче и много предимства, които няма как да бъдат отречени. Безспорните гении Жан-Клод Кариер и Умберто Еко разнищват въпроса в разговор с  Жан-Филип дьо Тонак в книгата "Това не е краят на книгите". Същата вече може да се намери на български и е бъде достъпна и в нашия

 Книгата на известния литературен историк и литературовед Николай Аретов „Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене” е вълнуващ „литературен детектив”, . Посветена на живота и творчеството на един от големите български интелектуалци, писатели и преводачи Асен Христофоров/1910-1970/, тя не само разкрива една неординерна личност, но и проследява драмата на голяма част от честната българска интелигенция след 9.ІХ. 1944г.

   Завършил Робърт Колеж в Цариград и London’s School of Ekonomics, Христофоров развива успешна академична кариера като професор по икономика, която е прекъсната „след победата” и той е уволнен от Университета. Обвинен е в шпионаж и е изпратен в Белене. След излизането си от лагера Христофоров се заселва в Говедарци и заживява сред  „митичния свят на своите мацакурци”. Неговите книги „Скици из Лондон”, „Планинари”, „В дебрите на Рила”, „Трима с магаре из Рила” са сред най-доброто създадено в пътеписния жанр у нас. А от преводите му е достатъчно да посочим само