Белият вирак

Стефан Грабински (1887–1936) е полски автор на фантастична литература и разкази на ужаса. Понякога го наричат „полския По“ или „полския Лъвкрафт“, въпреки че произведенията му често са твърде сюрреалистични или подчертано еротични по начин, който го отличава от двамата. Сравнението не е случайно обаче. Грабински несъмнено е повлиян от По, на когото дори посвещава есе, а през последните години от живота си превежда под псевдоним Лъвкрафт на полски. Творчеството му е пропито с магия, окултизъм, езотерика и мистицизъм и съдържа характерни за По и Лъвкрафт теми и мотиви – зловещото, смъртта с нейните физически характеристики, мрачни обсесии, влиянието на наркотиците и алкохола върху възприемането на действителността, лудостта и размиването на границата между сън и реалност, паралелни светове, зли духове и двойници, демонични жени, напомнящи на Лигея, Беренис и Морела. Нещо повече – също като Лъвкрафт, той развива своя митология с пантеон от свръхестествени същества. За разлика от своите кумири обаче, Грабински обича да смесва окултното и демоничното с материалното, модерното и технологичното, да представя прогреса и научния напредък като нещо, което буди не само възхищение, но и страх; при него свръхестественият ужас често се проявява в съвремието – в електричеството, пожарната, влака...

В настоящия сборник са включени избрани разкази на полския фантаст.