Ние използваме бисквитки за да може сайта да функционира пълноценно. Спазвайки директивата за електронните комуникации изискваме Вашето съгласие за използването на бисквитки. Научете повече.
От октомври 1906 г. до март 1908 г. пътувах из Македония с цел да се запозная с бита на тамошните българи и с оцелелите останки от миналото им.
Времената бяха крайно размирни и непригодни за научни издирвания: черковните и племенните вражди; всекидневните кървави разпри между чети, население и войска; подозрението и пречките на властите - всичко това ме спъваше постоянно и не ми даде възможност да споходя и проуча еднакво всички кътове на страната. Каквото ми се отдаде ново да издиря или известно вече да проверя, събрах след точен препис или фотографска снимка в предлагания сборник от литературни, исторически и етнографски паметници на българското население в Македония. В друга книга ще изложа своите пътни, битописни и археологически бележки.
На всички лица, които ме улесниха в тежкото и опасно пътуване, както и на Българското книжовно дружество, което с готовност издаде това дело, изказвам дълбоката си благодарност.
София, 1908
Йордан Иванов
Предисловие на издателя
Драги читателю,
Ти държиш в ръцете си фототипното издание на книгата
БЪЛГАРСКИ СТАРИНИ изъ МАКЕДОНИЯ събрани отъ Йордан Иванов, лекторъ въ Софийския университетъ, издадена от БЪЛГАРСКОТО КНИЖОВНО ДРУЖЕСТВО (по-късно БАН), СОФИЯ, Държавна печатница 1908.
В антикварните книжарници човек трябва да наброи много пари, за да я купи, ако въобще има това щастие. Фототипното ѝ издание служи за това, по-широк кръг от заинтересувани от нашата история хора да могат да я притежават.
Тази книга, резултат на изключителното трудолюбие и интелигентност на автора си, съдържа уникални документи за българската история, много от които вече не съществуват, унищожени от политическите превратности на живота.
Нека я съхраним за бъдещето на нашия народ, като и други издатели след мене я преиздават.
От издателя
Николай Иванов Колев
1.3.2018
Херцогенаурах, Германия
Съдържание
Предговор
I. Смоленски надпис 1
II. Цар Симеонови погранични стълбове при Солун, от 904 г. 7
III. Зографски надпис от 980 г. 10
IV. Глаголски надпис от 982 г., в Иверския светогорски манастир 21
V. Цар Самоилов надпис от 993 г. 24
VI. Варошки надпис от 996 г. 27
VII. Бележки за някои грамоти и ръкописи в Света-Гора 30
1. Към началната история на Зографския манастир 30
2. Патриарх Евтими Търновски в Селинската кула 31
3. Сводна грамота за историята на Зограф до XIV в. 32
4. Черква Св. Димитър в Зограф, подчинена на цариградския
патриарх 36
5. Духовната власт на Охридската архиепископия в Италия,
островите и Далмация 37
6. Министърът Св. Георги на Вирнино-бърдо, при Скопие 37
7. Драганов миней 38
8. Животопис и служби на български светци 41
9. Евангелие на цар Георги Тертер II, от 1322 г. 45
10. Хилендарската българска история 47
11. Хилендарски писмовник 47
12. Зографски щампи от 1834 г. 48
13. Словенски имена на месеци 49
VIII. Словенско житие на Св. Наума Охридски, от X век 51
IX. Житие на Св. Климент Охридски от Хоматиян 59
X. Похвално слово на св. Михаил и Гаврил от Климент Охридски 64
XI. Проглас към евангелието. Стихотворение от епископ Константин
(IX-X в.) 70
XII. Два атонски преписа на Храбровото сказание за словенските писма 75
XIII. Кратка служба на св. Цар Петър Български 82
XIV. Битолски трипесник 87
XV. Най-стара служба на Св. Ив. Рилски 105
XVI. Жития и помен на Св. Ив. Рилски 110
1. Проложко житие 110
2. Помен за успението му на 18 август 114
3. Житие от Евтимий Търновски 116
XVII. Житие на Св. Петка 134
XVIII. Жития на Св. Иларион Мъгленски 141
1. Извадки от Евтимовото житие 141
2. Кратко проложно житие 142
XIX. Бележки по българската история в словенския превод на
Манасия (Хилендарски препис) 144
XX. Хрисовул на манастира Св. Никола Мрачански (Ореховски) 149
XXI. Зогравска българска история 159
XXII. Първообраз на Паисиевата българска история 175
XXIII. Надписи и бележки от Зограф 182
XXIV. Надписи и бележки от разни места на Македония 211
1. Охрид 211
2. Манастир Св. Наум 217
3. Манастир Заум 218
4. Пресна 219
5. Прилепско 224
6. Воден 226
7. Солунско 227
8. Велешко 227
9. Щип 229
10. Скопие 230
11. Тетовско 234
12. Кратовско 244
13. Паланешко 259
14. Дойран 262
15. Сер 265
16. Филипи 266
17. Разлог 266
XXV. Зографски поменик 268
Показалец 305
Грешки 311
Поръчките от Онлайн книжарница Ciela.com се доставят от Спиди, Еконт и BoxNow за България, и от Български пощи за чужбина.
Акад. проф. д-р Йордан Иванов -
Йордан Иванов е роден през 1872 година в Кюстендил, в занаятчийско семейство от Кратово, баща му е мутафчия, а дядо му – свещеник. Тук получава средното си образование. Продължава образованието си във Висшето училище в София (във втория му випуск), където през 1892 г. завършва с отличие славянска филология. Негови учители са изтъкнати български учени като Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Беньо Цонев, Иван Шишманов и др. През следващите две години – 1892 – 1894 г. – специализира в Лозанския университет, където изучава литература на романските народи, латински език и палеография и усвоява основно френски език. До 1898 г. е гимназиален учител по български и френски език и литература в Сливен. Лектор по френски език във Висшето училище в София (1899 – 1906)
През 1906 – 8 г. Иванов е секретар на Българското търговско представителство в Солун и това му дава възможност да пътува из южна Македония и атонските манастири. От 1909 г. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.
През 1911 г. е избран за редовен доцент в Софийския университет, през 1924 г. – редовен професор и титуляр на Катедрата по българска литература, на която длъжност остава до 1942 г., когато напуска университета поради пределна възраст. В два периода от 1920 до 1923 и от 1927 до 1930 г. е професор по български език и литература в Националното училище за живи източни езици в Париж.
Един от основоположниците на Българското археологическо дружество (1901) и на Българския археологически институт; член на Управителния съвет на БАИ (1920 – 1942). Член-учредител е на Македонския научен институт.
Откривател е на първообраза (оригинала) на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски през 1906 г., при едно от посещенията му в манастира Зограф и изследва неговите ръкописите (виж книгата му от 1914 г. по-долу). Преди това малката книжка (тя дори не е била подвързана) е останала незабелязана, въпреки че е разглеждана от други изследователи, които са я мислили за препис.
През 1916 г. Йордан Иванов е поканен и участва в Научната експедиция в Македония и Поморавието.
През 1932 г. е избран за член на Славянския научен институт в Прага. През 1942 г. по случай 70-годишнината му и 50-годишната научна дейност той е награден с орден „За заслуга“, II степен и с грамота. През 1944 г. е провъзгласен за почетен гражданин на град Кюстендил.
Умира в София на 29 юли 1947 г.
| Автор | Акад. проф. д-р Йордан Иванов; Фототипно издание:Николай Иванов Колев |
|---|---|
| Издателство | Гута-Н |
| ISBN | 9786197444056 |
| Година на издаване | 2018 |
| Корица | мека |
| Страници | 310 |
| Формат | 14,5 х 21 см. |
| Език | български |
