Арсен Венгер

Арсен Венгер е мениджър на "Арсенал" от 1996 г. с повече от 1000 мача начело на отбора. Когато французинът дойде в Северен Лондон, той беше до голяма степен непознат и във време, когато чуждестранните специалисти бяха още рядкост в английския футбол. Неговите нови идеи относно диети, упражнения, тренировки и тактика революционизираха закостенелите порядки в клуба.

Към британското сърце на тима и легендарната му защитна четворка той добави континентална изящност и комбинацията му донесе седем трофея до 2005 г., включително два дубъла (през 1998-а и 2002-а) и сезон без нито една загуба в първенството – 2003-04. Звезди като Бергкамп, Анри и Пирес в добавка към бойци като Адамс, Кембъл и Виейра създадоха несломима сила, способна и да прегази и да надиграе съперниците си.

След това дойде деветгодишно прекъсване в традицията на трофеите. Докато лондонският клуб трябваше да спонсорира преместването си на новия стадион „Емиратс”, конкуренцията на новозабогатели отбори като "Челси" и "Манчестър Сити" развали двуполюсния модел на доминация на "Арсенал" и "Манчестър Юнайтед" във Висшата лига. Повдигнати бяха въпроси, но през 2014 и 2015 г. артилеристите спечелиха Купата на Англия, освен това 19 поредни сезона се класираха в Шампионската лига. Венгер все още има отговорите...

В този пленителен и всеобхватен поглед отвътре към "Арсенал" на Венгер Джон Крос създава завладяваща представа за човека и мениджъра. Той оценява скалата на постиженията на Венгер и наследството, което французинът продължава да твори. На базата на задълбочени интервюта с много от ключовите фигури Крос е създал най-завършената история за кариерата на Венгер в "Арсенал", която някога е публикувана.

"Футболът е успокоение дори в трудните моменти от живота.

Баща ми ме запозна с футбола, с „Арсенал“ и с любовта към играта.

Когато „Арсенал“ губеше с 0:2 финала за ФА Къп от Хъл през май 2014-а, почти можех да чуя баща си, който почина само два дни по-рано, как крещи с раздразнение: „Няма ли да го направите поне този път заради мен!?“

Разбира се, „Арсенал“ го направи заради него. И магията на Арсен Венгер е, че го направи толкова много пъти за толкова много хора.

Нямаше да мога да напиша тази книга без подкрепата на семейството си. Искам да я посветя на баща си. Толкова много ми липсват разговорите с него..."

Джон Крос

„Аз вярвам, че големите клубове имат отговорността да печелят, но също така и да печелят красиво... Винаги ми се е искало да мисля, че човек, който става събота сутрин след тежка работна седмица, преживява един хубав момент, една частица от секундата, когато отваря очите си и си казва: "О, днес отивам да гледам любимия си отбор!"

Арсен Венгер