„Възпоминание за манастира“ (1982) разкрива яркия белетристичен талант на бъдещия нобелист Жозе Сарамаго (1922-2010) и го налага като най-четения португалски писател. Романът е издаден в стотици хиляди екземпляри, преведен е на десетки езици и се превръща в световен бестселър. През 1984 г. е удостоен с Голямата награда на Португалския ПЕН-клуб. Сравняват го с „Името на розата“ на Умберто Еко и с творчеството на майстора на магическия реализъм Габриел Гарсия Маркес. Фелини вижда в него потенциал за кинематографично претворяване. Той е в основата на операта „Балтазар и Блимунда“ на италианския композитор Азио Корги, поставена през 1990 г. в „Ла Скала“.

Португалия в началото на XVIII век. Крал Жоао V дава обет пред Бога, че ще построи манастир в Мафра, ако кралицата го дари с наследник. Започва невиждан по мащабност градеж, свързан с огромни усилия и жертви, в който участват хиляди поданици от цялата страна. В същото време Балтазар Седем Слънца, еднорък войник, и Блимунда Седем Луни, жена с необикновена дарба, помагат на отец Бартоломеу Гужмао в строежа на летателна машина.

С епична сила на словото Сарамаго пресъздава великолепието на кралския двор, ужаса на Инквизицията и суеверието на народа. Редуват се епизоди, показващи битието и обичаите на обикновените хора, религиозни процесии и аутодафета, важни моменти от живота на кралското семейство… И на този пъстър фон се разгръща чистата и пламенна любов между Балтазар и Блимунда.

„Възпоминание за манастира“ е роман, в който умело се преплитат исторически факти, художествена измислица и елементи на фантастика.