Деветнайсетгодишната Джулия Каръл изчезва безследно и това съсипва семейството й. Родителите й се развеждат, а сестрите й спират да си говорят. Сега, четвърт век по-късно, изчезва друго момиче, а съпругът на Клеър – най-малката дъщеря на семейство Каръл – е убит по време на нелеп инцидент.

Клеър е убедена, че двата случая са свързани, но единственият човек, към когото може да се обърне за помощ, е Лидия – сестрата, която не е виждала от 20 години. Какво е общото между изчезването на една тийнейджърка и убийството на мъж на средна възраст?

Двете сестри решават да потърсят отговор в миналото. И когато се заравят в него, попадат на тайни. Тайни, които са разрушили семейството им... и неочакван шанс за изкупление и отмъщение...

„Карин Слотър е сред най-забележителните автори на трилъри.“- Тес Геритсън „Не искам да пропускам нито една нейна книга.“- Джилиан Флин

„Нейните персонажи, сюжет и задъхано действие са без аналог в жанра.“- Майкъл Конъли „Смайваща книга... Не мога да си представя по-добър роман.“- Джефри Дивър

Карин Слотър отрасва в малко градче в Южна Джорджия и пише още от дете. Тя е авторка на бестселъри на „Ню Йорк Таймс“. Има две успешни поредици – „Грант Каунти“ и „Уил Трент“, както и шест самостоятелни романа. Нейните книги са преведени на 35 езика и са продадени в повече от 30 милиона екземпляра. Онова, което я отличава от останалите автори, е характерният й стил, който смесва готика и крайм ноар. Поредицата й „Грант Каунти“ е на път да се превърне в телевизионен сериал, където Слотър ще е съсценарист на пилотния епизод.

Откъс от романа „Красиви момичета“

Първия път, когато изчезна, майка ти ме предупреди, че ще е много по-лошо да разберем какво се е случило с теб, отколкото да останем в неведение. Постоянно спорехме за това, защото споровете бяха единственото, което ни крепеше.

 – Подробностите около случилото се няма да те накарат да се почувстваш по-добре – предупреждаваше ме тя. – Подробностите ще те сломят.

Бях човек на науката. Нуждаех се от факти. Независимо дали го желаех, или не, умът ми постоянно си създаваше хипотези. Отвлечена.

Изнасилена. Осквернена.

Разбунтувала се.

Такава беше теорията на шерифа или по-скоро оправданието му, когато искахме отговори, които той не можеше да ни даде. Майка ти и аз винаги сме се радвали тайно, че си толкова своеволна и пламенно отстояваш принципите си. След като изчезна, осъзнахме, че това са качества, които определят младите мъже като умни и амбициозни, а младите жени като проблемни.

 – Момичетата постоянно бягат. – Шерифът свиваше рамене, все едно ти беше кое да е момиче, все едно щеше да мине седмица, месец, може би дори година – и просто щеше да се върнеш при нас с вяло извинение, че си заминала с някое момче или си поела на презокеанско пътешествие с някоя приятелка.

Ти беше на деветнайсет. Според закона вече не ни принадлежеше. Можеше сама да се оправяш. Светът беше твой.