След това са преодолели задръстването с вой на сирени.
Колите са се отдръпнали към края на асфалта, излезли са отвъд тротоара към брега на реката, банката с физиологичния серум вече е танцувала над главата ти, а една ръка е стискала и отпускала синята гума, за да ти впомпва въздуха в дробовете.
В болницата реаниматорката, която те е поела, ти е притиснала с пръст болезнената точка между долната челюст и хиоидната кост.
Тялото ти е реагирало твърде слабо.

Тя е взела марли и ти е избърсала кръвта от челото.
Погледнала е зениците ти, били са неподвижни и различно разширени. Дишането ти е било забавено.
Мушнали са ти в устата една геделова канюла, за да ти издърпат езика, който се е бил хлъзнал назад, после са вмъкнали тръбичката на аспиратора.
Изсмукали са кръв, катран, слуз и един зъб.
Прилепили са ти щипката на сатуриметъра към пръста, за да ти измерят насищането на кислород в кръвта, процентът на оксихемоглобина е бил твърде нисък: 85 на сто.

Тогава са те интубирали. Тръбата на ларингоскопа се плъзнала в устата ти с хладния си блясък. Един санитар е докарал апарата за сърдечен мониторинг, включил го е, но машината не е проработила.
Чукнал я леко с длан и екранчето на монитора е светнало.
Повдигнали са ти фланелката и са ти притиснали вендузките към гърдите.
Изчакали са малко, защото залата със скенера е била заета, и после са те вмъкнали в тунела. Травмата е била в областта на слепоочието. Отвъд стъклото реаниматорката е поискала от радиолога да направи нови срезове, по-нагъсто.