Веселин Гатало

Веселин Гатало (1967) е роден в Мостар (Босна), където живее и до днес. Учи машинно инженерство в родния си град, но заради войната в бивша Югославия прекратява следването си. Дебютира с поезия - стихосбирката му времето на месинговите перли (1998) е отличена с наградата „Алекса Шантич", а по-късно пише и проза, пиеси, статии.
Носител е на редица литературни награди като приза „Зоро" за най-добър сборник разкази за Рамбо, Горския и Онзи Третия (2005); наградата за най-добър хърватски научно-фантастичен роман за Гето (2006);
„Сигидруг" за най-добра монодрама за деца за  -"Аз съм куче... и се казвам Салваторе" (2011) и др.
Гатало има активно присъствие в медиите, води свои рубрики, прави критически коментари по обществени и социални въпроси. Сътрудничи на низ издания - от мостарския седмичник „Република", през хърватското списание за литература „Зарез", сръбския „НИН", „Слободна Босна", уеб порталите „Бука", „Блиесак" и „Поскок" до френското издание „Hopala!" и чешкото „Kartki".