Проф. д-р Кино Лазаров е доайен на административното право и процес в България. Той е бил съдия в продължение на девет години. После завършва редовна докторантура по административно право и административен процес в Института за правни науки при БАН под научното ръководство на акад. Петко Стайнов. През 1969 г. е привлечен като консултант във Върховния съд. Ръководил е секцията по публичноправни науки на Института за държавата и правото към БАН и едноименния сектор към Единния център по науките за държавата и правото – обединяващ Правния институт към БАН и Юридическия факултет на СУ. Бил е и дългогодишен преподавател в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“ и в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“. Има неколкократни специализации във Франция и в други държави.
Автор е на над сто научни труда – монографии, учебници, студии и статии. Негови научни съчинения са публикувани във Франция, Германия, Русия, Полша, Чехия и Словакия.
Проф. Кино Лазаров е бил член на комисията по изготвяне на Конституцията. Като такъв е един от основните радетели за възстановяване на Върховния административен съд в българската правна система. Участвал е в създаването на множество законопроекти. Той е един от водещите автори на първия и втория Закон за административното производство (приети съответно през 1970 и 1979 г.), в който за първи път в социалистическа държава се въвежда общата клауза за съдебното обжалване, съчетана с някои от основните принципи на административния процес във Франция. Проф. Лазаров е основният инициатор и председател на комисията по изготвяне на сега действащия Административнопроцесуален кодекс. Освен като член на комисията по изготвянето на Конституцията, АПК и основните административнопроцесуални закони, той е участвал в изготвянето на множество други закони.
Бил е член на три консултативни съвета по законодателството към Народното събрание.
Носител е на орден „Кирил и Методий“ I степен.
Проф. д-р Иван Тодоров е учил в Софийската математическа гимназия и е завършил Националната природо-математическа гимназия и Юридическия факултет на СУ „Климент Охридски“.
В БАН е защитил докторска дисертация с единодушие на специализирания научен съвет и на Висшата атестационна комисия. Професорското му звание също е гласувано с единодушие от ВАК. Специализирал е в Университета в Южна Каролина и в правителствената Association for Overseas Technical Scholarship в Токио. Почетен гражданин е на гр. Колумбия – столица на щата Южна Каролина. Автор на 4 монографии, една от които е издадена в САЩ.
Иван Тодоров е бил член и докладчик на комисията по изготвяне на проекта за Административнопроцесуален кодекс. Участвал е в работата на правната комисия на Народното събрание по приемането на Кодекса. Инициатор и член на работната група, изготвила проект за мащабните промени в АПК през 2016–2018 г., а също така и на работна група на ВАС по обсъждане на тези промени. Участва и в работата на Правната комисия на НС при приемането на значителните промени в АПК през 2018 г. През 2022 г. проф. Иван Тодоров е награден от Върховния административен съд за значим принос за развитието на законодателството в областта на административното право и процес.
Бил е неколкократно национален докладчик на Програмата на ООН за административна модернизация на Централна и Източна Европа.
Основател е на една от големите български адвокатски фирми – „Георгиев, Тодоров и Ко“ и два мандата е бил член на борда на директорите на най-голямата адвокатска фирма в Европа Eversheds International.
По време на своята практика Иван Тодоров е водил редица от най-значимите административни производства и дела във връзка с тях (като приватизацията на БТК, Български морски флот, лиценза на втория и на третия GSM оператор, националния лиценз на Нова телевизия, концесията на летищата във Варна, Бургас, Пловдив и София, приватизацията на „Бояна филм“, придобиване на компании в други държави, дела на „Майкрософт“, „Мицуи“, БНБ, Виваком, А1, „Аурубис“, „Дънди прешъс“, „Асарел медет“ и др. Бил е инициатор при завеждането на шест дела в Конституционния съд и е участвал в успешното водене на едни от най-значимите международни арбитражни дела, съдебни дела в други държави и пред Съда на ЕС.
