Мария Лалева познава човешките души и назовава онова, което ние знаем, но не успяваме да изречем

Мария Лалева успява да накара читателите да се влюбят в нея. Безпаметно и без въпроси, сякаш им е близък приятел. Тя не може да те остави безразличен, защото завладява с искреността си, с притчовия наниз от красиви истории, подшушнати ѝ от непознатите висини на духа. Книгите ѝ грабват сетивата и просто няма как да не им се подчиниш. Чувството ѝ за хумор е завладяващо, подобно на чара ѝ. Тя е жена с позиция, която успява да вдъхнови и да внесе светлина в ежедневието на всички, които са се докосвали до нея.

Мария Лалева познава силата на езика, използвайки го ту нежно и прегръщащо, ту като остър бръснач, когато ситуацията го налага

Една книга, един филм, едно стихотворение е изповедта на автора. Той сякаш казва: „Ето, аз до тук съм стигнал. Това разбрах, това ме тревожи, това е моят отговор, това са моите въпроси. А ти как мислиш?“. Всяко произведение е диалог между автора и читателя или зрителя. В резултат могат да спорят, да се скарат, да се обикнат, да се отрекат, да се разберат. Да се променят.  Важното е колко честно са подходили един към друг участниците в този диалог. То с всяко човешко взаимоотношение е точно същото.

Мария Лалева е родена на 17 юли, 1969 г. в топлия Благоевград. Тя е поет, писател и сценарист на филма „Дамасцена“ с участието на Любен Чаталов и Веселин Плачков. Първо завършва езикова гимназия с френски език, после макар да пише поезия от дете завършва висше икономическо образование. За първи път читателите се срещат с поезията ѝ през 2013 г., когато излиза дебютната ѝ стихосбирка „Личен архив“. Романът ѝ „Живот в скалите“ все още е сред най-обсъжданите и най-четените произведения от родната литературна сцена. Причината е проста, като всичко трудно и красиво в този живот:

Мария Лалева успява да формулира това, което винаги си знаел, но не си имал дарбата да го назовеш

„Живот в скалите“ не е точно книга само за море и любов. Тя е роман и за отношението на човека към смъртта, семейството, приятелствата, загубите, изборите. За огромната разлика между вяра и религия. За илюзиите и удобните ни лъжи, за страхливите ни бягства от промяната, за вкопчването в миналото, за разделите ни, за обидите. За всички най-обичайни неща, които се случват по пътя на всеки от нас и които оцветяват красиво, или тревожат и почернят дните ни. Наистина не знам кое кара хората да се разпознават в текстовете на „Живот в скалите“. Може би трябва да попитате самите тях. Моята единствена цел беше да съм максимално честна, когато пиша.

В новия си роман „Пасиансът на архангелите“ Мария Лалева ни въвежда по един труден, но благодатен път – този на себепознанието

„Пасиансът на архангелите“ ни среща със съдбите на две поколения изключителни жени, познаващи тайните на света, интересни и напълно различни една от друга – владетелката на мъдростта и мистичната сила на картите Юстина и пазителката на вярата монахинята майка Христина. Разказът за тях става неразделен с този за техните две дъщери, носителките на паметта на миналото, претворено днес.

Отново, както и в романа „Живот в скалите“ Мария Лалева се превръща в наш изповедник, в спътник, който мило подава ръка на читателя докато сам върви към познаването на себе си, Бога и смисъла на това, което е и което има.

В „Пасианс на Архангелите“ Мария не е просто великолепен писател, тя е истински изповедник. Мил, но бекромпомисен в желанието да се огледаш в себе си. Да счупиш кривите огледала и да се видиш през погледа на Истината., Нели Хаджийска, автор и водещ на предаването „Търси се“


Произведения на Мария Лалева:

Стихосбирки:

• „Личен архив“, 2013 г. (първо издание, второ издание 2018);
• „Не съм ви ближна“, 2016 г. (първо издание, второ издание 2018);
• „Благословете Юда“, 2019 г.

Романи:

• „Живот в скалите“;
• „Пасиансът на архангелите“.