Ние използваме бисквитки за да може сайта да функционира пълноценно. Спазвайки директивата за електронните комуникации изискваме Вашето съгласие за използването на бисквитки. Научете повече.
Антония Нотева
Тя се казва Антония Нотева и живее (поне) два живота – подобно на героя Нео от „Матрицата“ (любим филм) – един официален и един подмолно удовлетворяващ. За официалния (онзи на дългогодишен държавен служител) тя отдавна се оправдава, че не само се е случил случайно, но и още по-случайно продължава да се случва. За подмолния, който нахално оставя все по-видими доказателства през годините, може да се кажат няколко неща. Всъщност Антония е от онези неспокойни души, които не могат да си намерят нито мястото, нито призванието. И някога е завиждала на хората, които знаят за какво са родени. За едната и единствена цел. Защото при нея целите винаги са били много – красота, познание, смях, вълнение, развитие, свързване… И дали ще ги намира през рисуването с различни техники, през фотографията и приложните изкуства, през адреналиновите преживявания, през дълбокото свързване с различни типове хора или през писането на поезия, статии, романи… всъщност не е толкова важно. Важното е да има съзидание, смисъл и емоция…
Като дете Антония вярваше, че ще стане художник. На 20 искаше да става психолог. На 25 мечтаеше да бъде фотограф. На 30 прописа стихове, а някакви хора заблудено я наградиха за някои от тях. Така на 33 си повярва достатъчно, за да издаде своята стихосбирка „Дресьор на хаоса“. А на 34 (почти 35) започна първия си разказ. Поне много се надяваше да напише разказ. На 100-тната страница трябваше да признае провала си. Така се роди първият ѝ роман – „Танц на вселени“. На 42 (явно трябва да има 4-ка в годините) на шега написа още две книги. Ей така, за да докаже, че 7-годишната пауза е само за заблуда… Книгите ѝ са романтични, а темата за Любовта я интересува отдавна. Толкова отдавна, че чак от миналия век. Може би затова завърши и магистратура „Социални изследвания на пола“ в Софийския университет – защото е твърде капризна, за да учи неща, които не са ѝ интересни.
В промеждутъка между създаването на дългите творби реши да пробва и късата форма на прозата, като създаде над 40 статии за сайтовете „Гнездото“, „Момичетата от града“ и Evolife. Честно казано, беше предизвикателство да се изкаже накратко в страница и половина, но чудесата се случват независимо от това дали вярваме в тях… А темите бяха разнообразни, не като в романите ѝ…
Какво още да кажем за Антония? Че обича да се мотаят в краката ѝ и затова към детето прибави и две котки. „Колкото повече, толкова повече…“ според Мечо Пух.
Понеже е досадно любопитна, търси отговори на различни места – в психологията, астрологията, нумерологията, Хюман дизайн, духовните науки… И с годините открива, че наистина всички пътища водят към Рим…
Всъщност обича да вкусва живота. Затова лети с парапланер, кара каяк, пробва рафтинг, изкачва планински и лични върхове, стреля с пушка, очи и други, танцува салса, кизомба, бачата, спортува зумба и ядене на крак, язди кон, камила, мотор и каквото друго се навие... Има цял списък с още неосъществени екшън идеи, съставен в тийнейджърските години, когато съзнанието ѝ обяздваше лудории в приключенските романи…
Антония е търсач. И комик. И сърце. И колекционер. Колекционер на мигове. И реални, и нереални. Защото за душата няма значение в коя вселена е преживяна емоцията…