Страница 52 - Новини и събития

50 нощи в сиво (рецепта) [18+]

Автор - Преслав Ганев. Материалът е публикуван в "Аз чета. Сайтът за твоята книга"    
    

Необходими съставки

• Секс
• 200 гр. восък
• Перо (може линия, камшик)
• Шлифер
• 2 бр. белезници
• 1 с.л. мръсни приказки
• 2 щипки за зърна

Време за приготвяне: 50 нощи

Начин на приготвяне

Вземете една гланцирана книга (за препоръчване – с под 120 страници) и хубавичко разстелете из нея много секс – какъвто ви хрумне, от традиционен мисионерски през анален и групов до включващ какви ли не играчки.

Постарайте се да оставите до всяка страница описани извращения и по една с илюстрации. Пасирайте добре актовите скици, за да изглеждат обработени от майстор на Paint, който така и не е стигнал до Photoshop.

Сотирайте текста с всички секс подправки, които имате в кухнята си, а ако се наложи, отскочете до специализиран магазин. Кухнята на Лора Елиъс препоръчва белезници, камшици, разтопен восък, шлифери, вибратори, още по-големи вибратори, превръзки, нашийници, щипки за зърна, но ви насърчаване

Статията и галерията са публикувани от Artcafe.bg. Можете да ги видите тук.

Това имение принадлежи на автора на бестселъри Джеймс Патерсън (той е автор на поредицата от новели за Алекс Крос). Той и жена му живеят в страхотна просторна къща в Палм Бййч, който е квартал с имоти на други знаменитости.

Имотът е с площ 1867 кв.м. И освен другите съоръжения сградата има 5 спални и 12 бани. Тя е на два етажа и първият е запазен за 14 годишния син на автора. Когато са купили кашата, сградата е била в стореж от 1924. Двойка похарчила 14 милиона да завърши и да я реновира и проекта е била направен за 18 месеца. Това е значителна сума като се има предвид че Патерсън са купили имато за 17,4 милиона.

Още снимки от дома на писателя можете да видите в artcafe - тук.

Това е стара новина, но в случай, че сте я пропуснали - сайта Artcafe.bg публикува галерия с 33 креативни дизайна на секции за книги. Ето част от тях:

Пълната галерия можете да разгледате тук.

Петя Щифлер и Сиела ви очакват на премиера на книгата „69 изпитани афродизиака” на 12.02 от 19.00 ч. в Checkpoint Charly, ул. Иван Вазов 12, гр. София.

Петя Петкова Щифлер е известен кулинар, автор на „111 рецепти около света”, участник в предаването Lord of The Chefs. Най-новата й книга „69 изпитани афродизиака” е вълшебно пътешествие в света на любовните еликсири. Петя разкрива: „За да е една вечеря прекрасна, са необходими и много други фактори освен вкусната храна – уютна обстановка, хора с харизма и най-вече, всичко да е приготвено с любов. За съжаление с годините започваме да приемаме всичко за даденост, преставаме да се стараем и да поддържаме огъня във връзката. Но в ЛЮБОВТА, както и при всичко останало, доживотна гаранция няма. С тази книга искам да вдъхна в хората желание да се раздават безкористно – времето си, чувствата си, вдъхновението си за тези, които обичат. А дали любовта минава през стомаха... оставям на вас да откриете”.

„Имайте предвид, че винаги голямата любов

Книгата е прекрасен пример за съчетаване на стратегически идеи с проблематиката на организационното поведение и в частност с големите въпроси за мотивацията и изграждането на ефективно функциониращи и сплотени екипи. Тази книга, с обобщения в себе си теоретичен и практически опит, би била полезна за всеки, който се интересува от сериозните и дълбоки фактори за успех в бизнеса.

След като беше публикувана във Франция, “18% сиво” беше преведена и издадена на английски език от издателство „Open Letter” с подкрепата на фондация „Елизабет Костова”. Преводът е дело на Анджела Родел.

Тук можете да прочете интервю на английски език на американския писател Стивън Уингейт със Захари Карабашлиев, както и впечатленията на  Уингейт от “18% сиво”.

Издателство Сиела и Петър Делчев Ви канят на премиерата на "Кастинг за месия" - една от най-коментираните книги в родното интернет пространство, на 24.01 ( четвъртък) от 18.30 ч. в галерия Снежана, ул. Денкоглу 30.

 
"Бог вече не бе Творец и Съдник. Творец бе Случайността, съдник бе Силата. Тълпата осъди бога и на негово място въздигна Човека. Аристократи, атеисти и артисти, брамини, бармани и бърборковци, водачи, въздухари и воайори, учители, уличници и умници, глашатаи, гурувци и гуреливци, пастири, пастори и патетици – всички, всички се бореха със зъби и нокти за място около трупа на християнството. Църквата отстъпваше, злите варварски орди настъпваха. Колкото и да бяха различни, духовните душмани по едно си приличаха – не спираха да повтарят на целокупното човечество една и съща лицемерна лъжа: руното е грива и под него овчиците са лъвове. Душевната благост бе приравнена с житейско овчедушие. Коравите в сърцата обявиха за висша добродетел милостивото подхвърляне на къшей хляб, а висшето

Издателство Сиела ви кани на премиерата на сборника с разкази "Богдан и Чарли представят Конкурсът".

Заповядайте на 20.01 от 18.00 ч.  в клуб "Петното на Роршах" в София. Книгата ще представи Богдан Русев.

"Литературният ни конкурс за разказ на тема “Приятелството” стартира на 1 ноември 2011 и приключи на 11 юни 2012 със среща, на която обявихме носителите на голямата награда и наградата на публиката. Конкурсът ни нямаше да се сбъдне без адекватната подкрепа на Bushmills Irish Whiskey. Освен личните стимули за нас, приятелите ни от Bushmills осигуриха и впечатляващ награден фонд, който спокойно се съизмерва с наградите на останлите литературни конкурси в страната. 

Още със старта бяхме съвсем наясно с това, което очакваме: къси разкази по темата, може би няколко десетки, някои от които да ни направят впечатление, а за други дори мъничко да ни хване яд, че не сме ги написали ние."

Богдан Русев и Радослав Парушев

Текстът е публикуван в roujalazarova.wordpress.com

Смяната на клавиатурата е по-голяма пречка за писането отколкото смяната на езика. Когато преминавам от QWERTY на фонетичния български, на екрана се изписват странни поредици от букви и типографски знаци. Ръцете забавят двуезичното писане.

Пиша на френски, но покрай превода на « Органът на мълчанието » се завърнах към майчиния си език,  дори прописах разкази на български.

Изживях няколко незабравимо щастливи месеца, през които писах на двата езика. Беше екзалтиращо, имах странното усещане, че въплътявам философска теория. Според нея, съществува един “език на мисълта”, така нареченото mentalais, който предшества говорните езици. Той функционира математически – чрез модели и алгоритми. Пишейки на двата езика ми се струваше, че притежавам физически това mentalais, като някакъв орган.



Писането на два езика си е математика. Във френския има, грубо казано, три пъти повече думи отколкото в българския. Трябва да сведеш три вариации до една, при

"Доброжелателните" на Джонатан Лител!

След като я прочетох, сънувах, че съм унтерщурмфюрер от СС, който след края на режима се оправдава, че не може да поеме вина за всичките зверства, но от друга страна това, което е правил физически, въпреки, че обективно не е довело до жестокости, е по-малко от това, за което изпитва чувство за вина. Уникална книга!