"Аз съм на възраст, която ако си кажеш годините те репликират:

- А, стига, бе! Хората толкова дълго не живеят!

Да, но е така! Може би е такова генното ми наследство – шоп от всякъде.

Дядо ми е поп Стоил – този, който е венчал Яворово и Лора в подуянската черква и за малко не го обръснали...

В живота си съм се превъплъщавал много. Какво ли не бях и какво ли не съм работил!

Бях офицер, инструктор по авто-мото дело, шеф на авто-мото клуб, матричар, директор на училището за Приложни изкуства, шеф на постановъчния отдел на телевизията.

Като дойде демокрацията станах шофьор на огромен камион, после специалист по безалкохолни напитки и спирам до тук, защото има още много.

Но в душата си съм скулптор, пък и съм завършил Художествената академия.

Не зная колко години е следвал хайделбергския студент, но аз следвах в три ВУЗ-а единайсет години.

От малък, та до сега всеки ден чета. Мои кумири са Елин Пелин и Чудомир. Единият класик, а другият – майстор на късия разказ, та много ме е яд, че не го учат в училище."

Венелин Антонов