Писма до Петър

e-mail: „Драги Николай, прочетох кавалкадно вашите писма, както самите те насочват. Удивително постигната реалност с неуморимо изреждащо оставане навън и пълно разтваряне в толкова сипещи сe предметни детайли, цветове и бързи изживявания. От време на време по-дълго стихотворно задържане. Ако можете да изпадате в повече стилове, щеше да е още по-добре. Никаква оценка не ми идва наум за постигнатото исо на едно и също настроение на общителна отвореност. Но и какво неразличаване на хора, животни и предмети. Смутително равенство между вашите чорапи и очите на любимото същество. Никаква йерархия и укриване от живеенето тук в баналната депресия или абстракции. Това ме е занимавало много – трудностите, които изпитва българската реч да загребва такава реалност. Сигурно унгарският ви е помогнал да го постигнете, но, мисля, много повече инстинктът ви да бъдете навън.
Поздрави: Богдан Богданов”