Опитайте се да си спомните в колко от прочетените от вас трилъри банков чиновник или сервитьор изведнъж започва да стреля по-безпогрешно и от каубой от Дивия запад, да шофира като състезател от F1, да мисли с прозорливостта на най-добрите детективи и да се бие почти толкова добре, колкото и Чък Норис (понеже по-добре от Чък Норис никой не може да се бие). Точно това постига и Алекс Хънтър - героят на Дийн Кунц в „Ключът към полунощ”: изплъзва се с взети под наем коли от преследващи го мощни джагуари, пренася нелегално оръжия през граници и митнически проверки и демонстрира безпогрешен инстинкт за самосъхранение; с тази разлика, че той е собственик на частна охранителна фирма и е развивал тези свои умения в продължение на двайсетина години.

Повод да ги прилага му дава случайната среща с отвлечената преди много време дъщеря на известен и богат американски сенатор. От разследването на това отвличане той отдавна се е отказал, но ето че отново му се налага да тръгне - от Рио, през Япония, та чак до Лондон и Швейцария – по следите на загадката: кой и защо е отвлякъл хубавицата? И най-вече: защо тя изобщо не си спомня как е станало?