"Уко, Боже в небесата,

Повелителю небесен,

който с облаци говори,

с гръм и мълнии командва,

дай ми меч, пламтящ от сила,

сабя, в огън закалена,

че да се спася от злото,

гибелта си да избегна,

да надвия на магии,

плъпнали от водопада,

втурнали се от завоя,

спуснали се от заслона,

вдигнали се от блатата,

пръкнали се от водата,

помогни ми с дума – думи,

с клетва – клетви да обърна,

чуждите стрели да скърша,

чужди саби – да огъна!“

"Калевала" е финландска епическа поема, която финландецът Елиас Льонрот съставя през 19 век на основата на фолклора на Финландия и Карелия. Призната е за финландски национален епос и традиционно смятана за едно от най-значимите произведения във финландската литература. На „Калевала“ се приписва част от приноса за национално пробуждане, довело до отвоюването на независимостта на Финландия от Русия през 1917 г.

Българската национална култура е една от малкото, която притежава в пълен стихотворен превод финския народен епос. Преводът е дело на дългогодишната работа на поета Нино Николов, завещал ни великото произведение на финския дух.

"Добрият прочит на „Калевала" предполага и чувство за хумор, и чувство за сексуално иносказание. Без тях не бихме могли да вникнем в същността на тези приказки зa насъщното, за хляба и обичта, за труда и подвизите, за доблестта и хитрините на човека. Разказът е извисен от достъпни идеали, близки и на съвременния човек, защото очертават твърде ясна граница между съзидание и разруха, усилия и лекомислие, оправданост и неоправданост на една или друга човешка постъпка.
Витии са облаците на човешкото съзнание, но „консервативната" като почти всяко народно по своя характер творчество „Калевала" стои здраво закотвена на своето място, за да се отприщва само тогава, когато трябва да се брани човек, род и родина. Така тя служи на човечеството и на космическата същност на човешкия индивид, който е неин герой в лицето на доблестния Вайнемойнен - вечния певец вълшебен, на баш ковача Илмаринен, на щуравия Леминкайнен, както и на останалите й незабравими по своята житейска оправданост герои, дълбоко мотивирани както в добрите, така и в лошите си постъпки

Мъдростта на „Калевала" е мъдрост на търпението, както може да съществува то само в работливия и почтен човек. Поредната загуба е само епизод - животът продължава. Светлата диря не може да бъде заличена от никого и от нищо.

Странно е все пак, че лекарят Елиас Льонрот обединява и завъртява кръга на цялата „Калевала" около вечния певец, безсмъртния Вайнемойнен. Магията на словото очевидно не му е била чужда, след като е обезсмъртила и собственото му име - първо във финската литература. Но и каква разлика може да съществува между писателя и лекаря, ако става дума за човека, за първия срещнат.

Учени и фолклористи са улеснявали работата на Елиас Льонрот. Наличните сборници и студии са го отвеждали към края на първото хилядолетие, или по-точно към онзи момент на езичеството, когато християнското учение вече не е било чуждо. По онова време фините са се придвижвали по своя исторически път от Задуралието към Ладога, Северно море и Скандинавия, пренасяйки със своите руни и географски названия, имена на реки, водопади, селища и места, останали далече назад. Богатството на оцелялото в сборниците на Топелиус и Готлунд вдъхновява Елиас Льонрот за нова събирателска дейност, потвърждава центробежните му усилия. Плътно прилягат към тях и записаните в Карелия лирични и юнашки песни, публикувани или оценени от изследователи като Еуропеус, Алквист, Кайан, Полен, Сирелиус, Райнхолм, Сьорген и др.

Героите на епоса обаче остават едни и същи. Те не са много. Елиас Льонрот отдава нужното на всеки от тях и тъкмо така присъствието им в разказа става осезателно и изразително. Някои от тези герои свидетелстват за многобожието на древните фини - те са доказателство, че повечето от руните на „Калевала" са възникнали значително по-рано от късните повеи християнско учение в тази част на света. Езически са тези божества, олицетворили небе, вода, огън и земя, както и природните стихии. Но ролята на боговете, демоните, чудовищата и великаните в епоса е само епизодична. Те се появяват във върховни моменти на трудности и изпитания, към тях се отправят молитви и заклинания, те задържат или отприщват действието напред, без да бъдат негови истински герои, каквито са Вайнемойнен, Илмаринен, Леминкайнен, Лухи.

Вайнемойнен е всъщност герой над героите, певец над певците, познавач над познавачите и ценител над ценителите. Той притежава онези човешки добродетели, които откриваме в еманацията на народния дух, в легендите на рода и в приказното начало на човека.."

Нино Николов