Марин Бодаков препоръчва книгата "Par Avion"

Авторът потегля по по-стръмния, според мен, път: от сборника разкази „Картографии на бягството” (2005), през романа „Места за дишане” (2008) към поезията.

Всъщност един млад мъж привиква със скръбта. Учи се да приема самотата в любовта, да понася убягващото си в този свят място. Да изпраща другите, а и себе си на летището на смъртта. Учи се да долавя нежните и хладни предвестия на това, което ще избързам и ще назова мъдрост. Но сега то е безстрашна поезия.

Усещам вдъхновяващо сродство на „Par Avion” със самоукото и наивно изкуство на раздялата с близките, но младият Видински е много по-кротък и акварелен в отказа си да приеме края, „защото лошите стихотворения/ са част от тебе/ както самотата/ е част от любовта. (…) Защото въздухът винаги е друг. Но гърдите винаги са твои”.